, Труд news“ Писнало ни е от поредни избори, които не

, „ Труд news “

Писнало ни е от следващи избори, които не раждат нищо. Омръзна ни в страната да не се случва нищо, да умираме от позор, че светът ни счита за третокласна страна и никой не желае да влага в България. Писнало ни е, че в Румъния и в Сърбия има в пъти повече вложения, в сравнение с у нас, а беше противоположното. Не желаеме да чуваме за още избори. Моля, политиците от настоящето потомство да седнат на масата и да сформират държавно управление. Това споделя в изявление за „ Труд news “ икономистът Николай Василев, който бе вицепремиер и министър на стопанската система, на превоза и на държавната администрация в две държавни управления - „ Сакскобургготски “ и „ Станишев “.

- Господин Василев, като какъв бихте определил проектобюджета на служебното държавно управление?

- Бюджет „ Продължаваме инерцията по нанадолнището “.

- Вече се чуха мнения, че проектобюджетът е политически капан, заложен от президента посредством неговото служебно държавно управление на партиите в Народното събрание. Основателни ли са тези изказвания?

- Добро утро. Кое в бюджета е изненада? Ако погледнете десетките ми публикации, ще видите, че от лятото на 2021 година съм предупреждавал накъде сме се запътили. Някой безразсъдно осъществя все по-високи дефицити и взима все по-големи задължения, прави все по-щедри обществени разноски, непокрити с данъчни доходи, а ги финансира единствено с заеми и с парите от задатъка от Плана за възобновяване и резистентност... Как не е било ясно, че ще стигнем дотук? Такава логичност важи и за всяка компания и за всяко домакинство. Ако едно семейство взема от ден на ден заеми и няма доходи, то е ясно до каква степен ще стигне.

- Големият недостиг, който е заложен в бюджета, може ли да бъде избегнат?

- Винаги може. Начинът е ръководещите да вършат противоположното на това, което правеха през последните две години. Трябва да не помнят за екстравагантно увеличение на разноските - предизборно и следизборно. Пет следващи избори доведоха до това, че се одобриха доста бюджети и актуализации - към този момент никой не помни броя. Това е все едно по един планински път с доста завои и огромен надолнище да засилим автомобила надолу и да продължаваме да натискаме газта. Какво ще се случи е ясно. Много положителни икономисти предупреждаваха, че ще наближим пропастта, само че се случи още по-бързо от предстоящото.

- Не разбрах има ли метод без да се усилват налози, без да се замразяват пенсии и други обществени заплащания, дефицитът да бъде понижен до 3%?

- Няма да ви отговоря на този въпрос, ще ви дам образец. Ако попитат треньора на националния тим по футбол: „ Има ли по какъв начин да загубим единствено с 0:3, а не с хандбален резултат “, положителният треньор ще каже: „ Мен ме питайте по какъв начин тимът да побеждава, а не да губи с 0:3 “. Не желая да давам отговор на въпроси за 3% недостиг. Аз съм срещу недостига - постоянно съм бил еднообразно срещу три, шест или 10 %. Статиите ми по тази тематика, в това число и в „ Труд “, са от 1998 година насам.

- Във финансова рецесия ли сме в действителност?

- Ще ви изброя какви рецесии няма в България сега. Първо, в България няма война, а може да има. Второ, няма естествено злополучие, а може да има. Трето, няма пандемия, а може да има. Четвърто, няма мигрантска вълна от югоизток, а може да има. Пето, няма криза, а може да има и шесто, няма настъпление на извънземни, а някой ден може да има. Сега всичко е позитивно - има напредък на стопанската система, на приходите, няма безработица. Ние в такава шампионска, розова година се чудим дали дефицитът да е три, шест или 10 %. А какво ще създадем, в случай че в някоя година една или всички упоменати нагоре рецесии се случат? Те може да настъпят по едно и също време.

Уравнението на бюджета има три съставния елемент - доходи, разноски и недостиг. Към приходите нямам въпрос. Данъчните ставки в България са положителни. Бих предложил, както от самото начало бях срещу диференцираните ставки, да върнем ДДС-то на 20% за всички браншове като се изключи интернационалния туризъм. Там предлагам 5%. Разбира се, можем да увеличим акцизите върху цигарите, само че това са дребни неща. Тъй като задачата би трябвало да бъде да няма недостиг, решението на уравнението е единствено от страната на разноските. За тях няма да употребявам глаголите намалявани и орязвани, тъй като не става дума за понижение, а за по-малко нарастване от екстравагантните предизборни стремежи на политиците.

- В случая не става въпрос за предизборни обещания, тъй като това е бюджет на едно служебно държавно управление...

- Говоря за политиците освен с дата 2023 година, а 2021, 2022 и 2023 година Кога за финален път чухме думата промяна в някой бранш? Дори не помня през кое десетилетие е било...

- Предизборно чуваме тази дума непрестанно. Ето в този момент се приказва още веднъж за реформа-съдебна.

- За това се приказва несъмнено от времето, по което съм бил студент. Имам поради промени в бюджетен смисъл, както и действително да са се случили. Такива май няма, откогато сме влезнали в Европейски Съюз.

- Вие бяхте заречен административна промяна, само че до нищо не се стигна.

- Моля, апелирам. Съкратихме 17 000 души в администрацията. И тя стартира да работи по-добре.

- И по-късно евентуално назначиха 34 000.

- Да, това споделям. Между другото администрацията и бюджетните разноски могат да се редуцират и от служебни държавни управления. Защо не го вършат?

- Каква част от служителите могат да бъдат съкратени, т. е. какъв брой от назначените са непотребни?

- Колкото желаят могат да съкратят. Има един откъс от американска книга, който дава отговор на вашия въпрос. Колко души работят в Европейската комисия? И отговорът е: Около 1/3 от тях. Администрацията е единствено една част от ограниченията, които би трябвало да се вземат. Има и доста други. Според мен инфраструктурата би трябвало да се построява преобладаващо с концесии, а не с бюджетни разноски - и тук могат да се спестят още милиарди.

Обществените поръчки би трябвало да се организират по напълно други правила. Трябва да се затегнат болтчетата на всички харчещи ведомства, би трябвало да има редуциране на щатове и на непотребни разноски. Изобщо не използвам думата орязване или понижаване на каквото и да е. Казвам по-малко нарастване, в сравнение с е било планувано.

- Какво ще се случи, в случай че проектобюджетът на служебното държавно управление не бъде признат, в случай че не се сформира постоянно държавно управление и останем без бюджет за 2023 година?

- Точно това предлагам. Ако няма държавно управление, остарелият бюджет беше най-щедрият в историята на България. Може да се оправим и с него - таман няма да има толкоз огромен недостиг. Макар че даже и по предходния бюджет започнахме годината към този момент с недостиг - това не се е случвало постоянно.

- Тогава за какво служебното държавно управление се напъва да предлага бюджет?

- Служебният кабинет демонстрира каква е действителната обстановка. Сегашното потомство политици от всички цветове е на харчещите политици - без мярка и без носене на отговорност. Реформите започнаха с Костов, когато страната беше десет(ки) пъти по-бедна от в този момент и все пак нямахме дефицити, тъй като това бе вярно. Бюджетът на Росица Велкова е като леден душ. Трябва да има поврат и мощна политическа воля в друга посока. Ако няма такава воля, ще последваме пътя на доста страни. По този път България мина през 1996-97 година

- Защо твърдите, че Асен Василев, който разгласи, че в бюджета на служебното държавно управление са позволени две неточности, има латиноамериканско мислене?

- Не считам, че той откри неточности. Той ги назовава неточности, само че за мен това са две порочни хрумвания за напълване на хазната. Той споделя по този начин: Ако се понижат финансовите разноски, включително по Плана за възобновяване, дефицитът ще намалее. Това ли е задачата? Значи страната да няма финансови разноски, а да има единствено обществени? Той по този начин правеше и в месеците, през които беше финансов министър. Тяхното държавно управление гласоподава най-големите финансови разноски в историята на България - 8 милиарда лв. - и не извърши съвсем нищо от тях, до момента в който управляваше. Ако не вършим никакви финансови разноски, явно дефицитът ще бъде по-малък. Но сега България е на 100 и някое място по положение на пътищата.

Второто, което той назовава неточност, е предлагането както предходната година да източим всички облаги от държавните сдружения като дял и по този начин да понижим недостига. Но докога по този начин - държавните сдружения да заплащат обществените разноски? А кой ще влага в държавните компании? Кой ще прави поправки в АЕЦ „ Козлодуй “? А за какво не желаят да приватизират и един пирон? Защо капитализираха Булгаргаз с близо милиард лв. и желаят да основават нови държавни сдружения?

Асен Василев назова ГЕРБ латиноамериканци поради огромното неравноправие. Аз обаче го назовавам латиноамериканец поради неговия метод на мислене - харчим през днешния ден, без да мислим за на следващия ден.

Латиноамериканските стопански системи постоянно приключват с хиперинфлация и следващ банкрут на едни и същи страни.

- Като политик ви запитвам допустимо ли е да се сътвори постоянен кабинет и какви взаимни отстъпки би трябвало да създадат партиите?

- Ще отговоря като жител. Всички хора, които познавам, споделят едно и също. Писнало ни е от следващи избори, които не раждат нищо. Омръзна ни в страната да не се случва нищо, да умираме от позор, че светът ни счита за третокласна страна и никой не желае да влага в България. Писнало ни е, че в Румъния и в Сърбия има в пъти повече вложения, в сравнение с у нас, а беше противоположното. Не желаеме да чуваме за още избори.

Моля, политиците от настоящето потомство да седнат на масата и да сформират държавно управление. Никакви пояснения за какво това не може да стане нямат стойност. Навремето на нас при тройната коалиция не ни е било по-лесно, в случай, че разликите сред Национална движение „Симеон Втори" и Българска социалистическа партия тогава бяха огромни спрямо съвсем никаквите разлики сред партиите сега.

- Защо тогава е това твърдоглавие, поради идните локални избори ли е?

- Наблюдаваме късогледо държание на хора, които не могат да си подредят целите. Още от 2021 година не желаят да ръководят, тъй като в миналото щяло да има локални избори. То локални избори ще има 25 пъти през този век. В историята не съм забелязал по какъв начин някой ще откаже да направи държавно управление и след това ще завоюва локални избори. Според мен която партия се държи безконтролно, губи.

- Имате ли пояснение за срутва в резултатите на „ Продължаваме промяната “ и на Има Такъв Народ, които от първа политическа мощ изпаднаха от Народното събрание, в този момент са с 11 депутати?

- Вярно е, че бях номинация за министър председател на Има Такъв Народ, само че не съм обвързван с нито една от парламентарните партии сега. Ако ме питате какво желая да е бъдещото държавно управление, от край време желая да е прозападно, реформаторско и да се бори с корупцията и другите отрицателни феномени в страната.

- Ако въпреки всичко се сътвори постоянно държавно управление, то би ли могло да употребява проектобюджета на служебния кабинет най-малко като рамка?

- Бих го употребил като бомба за пробуждане. Никаква рамка - бомба е, която би трябвало да бъде обезвредена. Не обичам инерционни бюджети. Бих желал ново държавно управление да има нови национални цели, които да гледат много по-напред в бъдещето и които нямат нищо общо с хаоса от последните години. Според мен нацията се нуждае от бюджет, в който първи приоритет да е демографията, втори - образованието, трети - превъоръжаване на армията, четвърти - защита на границата. И пети - инфраструктурата с ангажимента, че огромните обекти е по-добре да се строят с концесии. Нито един от тези цели не виждам през последните години и по тази причина не одобрявам и нито един от бюджетите през тях.

В същото време всеки бюджет е с по 10 милиарда лв. по-голям от предния. А за нещата, които изброих, пари все няма. Нито сме построили детските градини, нито сме нараснали задоволително детските надбавки, нито даваме задоволително финансова поддръжка на фамилиите, които раждат деца, нито сме си превъоръжили армията, нито си пазим добре границата, нито инфраструктурата ни е на международно равнище, образованието също. За каква рамка приказваме изобщо? В момента има единствено инерция, само че по нанадолнището.

Нашият посетител
Роден е на 28 ноември 1969 година във Варна. Завършва стопанска система в Будапеща, бизнес администрация, финанси и стопанска система в Ню Йорк, магистър по интернационална стопанска система и финанси в Съединени американски щати и Япония.
От 1996 до 2001 година работи като капиталов банкер в Лондон, Токио и Ню Йорк. Вицепремиер и министър на стопанската система, а по-късно и на превоза и известията в кабинета “Сакскобургготски ”. Министър на държавната администрация и административната промяна в кабинета “Станишев ”. Управляващ сътрудник на Експат Капитал от 2009 година